Полезно

Закаляване на плексигласа срещу напукване при лепене

Напукването на повърхността на плексигласовите плоскости при лепене е често срещан проблем. Напукването се изразява в появата на малка мрежа от микропукнатини, а понякога и по-големи пукнатини водещи и до цялостното напукване на материала. Причината се дължи на наличието на стрес в детайла на молекулярно ниво, като той е най-силно изразен в зоните където плоскостта е била обработвана. Стреса може да бъде породен от:
  • Екструдиран плексиглас;
  • Рязане с лазер, като лазерният лъч вкарва допълнително енергия на молекулярно ниво;
  • Рязане или пробиване с изтъпен инструмент- повишено триене;
  • Рязане или пробиване със скорост която е по-бавна от необходимата – повишено триене;
  • Термоформоване при неподготвен материал (ниска) температура – повишено напрягане на материала при разтегляне;
  • Обработване на материала с неподходящи вещества (спирт- всички видове) – химическа несъвместимост и натоварване на материалът;
  • Полиране на ръбовете на плоскостта с всички възможни методи-повишено триене;

При повишената енергия в частите на детайла в процеса на обработка реагират допълнително при лепене, като в следствие на веществата които се използват за лепене, се отделя остатъчна енергия. Тази остатъчна енергия е причината за напукването на плексигласа в зоната на обработване. Пукнатините са различни по големина, като колкото по-агресивно е лепилото, толкова по-големи са пукнатините в материала. Също така, това явление се среща по-често при екструдираният акрил (плексигас), поради спецификата му на производство. При екструдираният плексиглас, има едно първично напрежение в посоката на листа, което води и до по-ярки пукнатини при лепене.

Предотвратяването на това явление е възможно посредством „закаляване“ на плексигласа.

Закаляването е процес на облекчаване на напрежението в плексигласа, чрез нагряване и охлаждане. За целта се използва камера за нагряване, където може да се постигне въртене на въздуха и регулируемо повишаване и охлаждане, както и поддържане на температурата. Това са или специална създадени камери или повечето производители на рекламно информационни елементи могат да ползват камерите за изпичане на прахово боядисани изделия. Закаляването протича на 3 етапа:

Първи етап: Нагряване на детайла, като скоростта на нагряване и достигане на съответната температура за „закаляване“ не трябва да бъде по-кратък от 2 часа;

Втори етап: Престой на детайла при съответната температура за определен срок, както следва:

  • Екструдираният акрил изисква температура от 75 градуса целзий, а летият акрил (плексиглас) от 85 градуса целзий;
  • Закаляване плексигласови елементи които са произведени след термоформоване на акрилни плоскости, трябва да бъдат поставени в среда с температура от 65 градуса целзий за екструдиран и 75 градуса целзий за лят;
  • Времетраенето се определя на база на формулата:

1. за не-термоформовани детайли: 2 часа + (0,225*(дебелината на детайла в милиметри)), като за пример за 2мм плексиглас времето е около 2 часа и 30 минути;

2. за термоформовани детайли: 2 часа + (0,45*(дебелината на детайла в милиметри)), като за пример за 2мм плексиглас термоформован е около 2 часа и 55 минути.

Трети етап: Охлаждане на детайла, като скоростта на охлаждане не трябва да бъде по-бърза от 15 градуса целзий на час, за да не се получи температурен шок.

Важно е да се знаят няколко неща преди да поставите плексигласовата плоскост или вече готовата форма в пещта където ще се „темперира“-„закалява“:

  • Трябва да се поставят еднакви по дебелина материали с оглед на запазване на пълен цикъл на закаляване. Различните дебелини изискват различни времена на стоене при определена температура;
  • Трябва да се поставят еднакви по произход материали поради различната температура на закаляване;
  • Ако поставяме за „закаляване“ – Трябва да бъдат отстранени всички външни за плексигласа стикери и надписи освен оригиналното транспортно фолио запазващ материалът от надраскване. Всякакви хартиени лепенки или надписи трябва да бъдат премахнати с оглед запазването на трансфера на мастилата от фолиото към повърхността на плексигласа;
  • Ако има слепени части по материала, то трябва да са изминали минимум 6 часа от слепването на материала, преди да започне процеса на „закаляване“;

След закаляване, може да се продължи с лепенето на съответните детайли, като значително е понижен риска или въобще не съществува за напукване следствие на реакция на материала с веществата от лепилото.

За повишаване на здравината на слепване при полимерни лепила, дори се препоръчва „закаляване“ на материала след слепване, в диапазона между 6 часа след слепването и 24 часа след слепването. Крайният резултат при проведените изследвания, е че има значително по-висока якост слепената част след „закаляване“ в сравнение лепене без закаляване.

Често срещана грешка при закаляването на плексигласа, е като се обработват срязаните ръбове на детайла с горелка, като по този начин се счита, че плексигласовият детайл е загрят и е отнето напрежението. В болшинството от случаите, ако е нямало напрежение в ръба, то при обработването с пламъка на горелката, такова напрежение се е появило.

Закаляването на акрила (плексигласа) като процес е коментаран от всички производители на акрилни плоскости, както и те съветват своите клиенти да закаляват плексигласа. Тези съвети са дадени дори и от производителя на „оригинален“ плексиглас.

Източник: http://www.tuplex.bg/